Библията и как да я разбираме

Бог се открива на хората по много начини. Един от най-ярките от тях е писаното Божие слово.

Думата Библия идва от гръцки „библион” – книга.

I. СЪДЪРЖАНИЕ НА БИБЛИЯТА

Библията се състои от Стар Завет и Нов Завет. Има общо 66 книги, от които 39 са в Стария Завет, а 27 в Новия.

Писана е от около 40 писатели – пророци и апостоли, като първата книга е написана около 1500 г. пр.Хр., а последната около 100 г. сл.Хр. Писана в оригинал на еврейски, арамейски и гръцки език.

През IX век Кирил и Методий я превеждат на славянски.

1871г. Преведена на новобългарски с участието на П. Р. Славейков (т. н. Цариградски превод).

1925г. Синодален превод – в него има 11 неканонични книги в Стария завет.

II. КАК Е НАПИСАНА БИБЛИЯТА

1. 2Тим.3:16; 2Петр.1:21 – боговдъхновена (теопнеустос – вдъхнат от Бога) написана под влиянието на Святия Дух.

2. Осия 12:10; Дан.12:8-10 – Бог е давал видения и сънища, които са били записвани. Мислите и идеите са божествени, а думите човешки.

3. 2Петр.3:15,16 – всеки е писал според стила, образованието и дарбите, които е имал.

4. Пс.12:6,7 – Бог е бдял да запази Словото Си. Кумранските свитъци и мн. други находки доказват, че Библията не е променена през вековете.

III. СЪХРАНЕНИЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ

1. Пророческите ученици

2. Мъжете на цар Езекия – Притчи 25:1

3. Великата синагога – образувана по времето на Малахия

4. Соферимите – от 3-ти в. пр.Хр. до 6-ти в. сл.Хр. Те първи съставят грижливо изработени правила за преписване и съхраняване на Св.Писание

5. Талмудистите – от 2-ри в. до 6-ти в. сл.Хр. Те изработват строги правила за писане: колко думи и букви да има във всеки ред, колко празно място, колко думи на всяка страница. Цели поколения са се занимавали само с това.

6. Масоретите – от 7-ми до 10-ти в. В преписването и съхранението на Свещеното Писание те работили още по-педантично. Тяхното три вековно дело е масоретският текст, от който се ползваме и до днес.

7. Преводи:

Гръцки- Септоагинта – 3-ти в.пр.Хр., древно сирийски – 2-ри в. сл.Хр., латински, арменски, грузински, готски – 4-ти в. сл.Хр., старобългарски – 10-ти в., валдензите – 12-ти в. Между 14-ти и 16-ти в. се превежда на почти всички европейски езици. Днес е преведена на над 2000 езика.

Най-старите екземпляри на Библията са от 2-ри в. пр.Хр. Кумрански свитъци, открити 1947 г.

Днес Библията е представена с повече от 6000 стари екземпляра.

IV. ПРАВИЛА ЗА РАЗБИРАНЕ НА БИБЛИЯТА

1. Втор.4:2; Откр.22:18,19; Гал.1:8,9 Юда 1:3 – да не притуряме и отнемаме от нея. Тя е единственото правило за нашата вяра.

2. Исая 28:10,13 – един стих е ключ за разбиране на друг. Например Откр. 12:1-5 жената е църквата 2 Кор. 11:2; змеят е Сатана – Откр. 12:9; детето е Христос- Псалом 2:7-9.

3. Йоан 14:26– да започваме с молитва за ръководство от Святия Дух.

4. Яков 1:22 – да прилагаме наученото в живота си.

5. Библията съдържа буквални и символични неща. Дан.7:16,17 – зверовете са царе; Откр.17:15 – водите са народите; Бит.1:31 творческите дни са буквални.

V. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА НЕЙНАТА БОЖЕСТВЕНОСТ

1. Истинност и непротиворечивост. Съдържа научни истини преди да са открити от науката – Исая 40:22 – земята е кръгла, Йов 26:7 – свободна в пространството. Деян.17:26 – всички народи имат една кръв.

2. Единството на Библията – Исая 34:16. Писана е в продължение на 1600 г. от около 40 човека. Те не са се познавали. Въпреки това в Библията истината е една, учението е едно, възвишеният морал е един. Това единство е чудо! То може да бъде обяснено само, ако приемем, че авторът е Бог.

3. Йов 11:7,8; Екл.3:11 – съдържа тайни, надвишаващи човешкия ум. Втор.29:29 – да приемем откритото, а скритото да приемаме с вяра

4. Мат.24:14 – всемирно разпространение – преведена на около 2000 езика и диалекта.

5. Въздейства върху живота на хората.  1Петр.1:23 – силата й да променя живота

На 28 ноември 1787 г. корабът “Баунти” с капитан Уйлям Блай напуска Англия на път за остров Таити, но поради желанието си да водят лежерен живот на острова, моряците въстават, изоставят капитана в морето и слизат на 20-ти януари 1790 г. на малкото островче Питкерн в Тихия океан, между Австралия и Южна Америка.

Там те заживяват с местните жители, но твърде скоро животът им се изражда в пиянство, побоища и убийства. Обстановката става непоносима. Тогава един ден най-старшият моряк Адам Смит намира в един от сандъците старата корабна Библия. Взема я в ръката си, избърсва праха и зачита на отворената страница думите в 1Коринтяни 6:10. Те му правят силно впечатление и той започва да чете Словото Божие на останалите.

Животът на острова коренно се променя. Всички заживяват в мир. По-късно чрез мисионери там прониква и адвентната вест (вестта за скорошното идване на Христос според Св.Писание). Днес почти всички жители на малкото островче са адвентисти и живеят според принципите на евангелието. Посетителите са останали учудени от гостоприемство и добрите обноски на скромните островитяни.

Тази сила на Божието Слово е декларирана в много пасажи, но особено в Евреи 4:12 и 2Тимотей 3:16,17.

6. Исая 46:9, 10 – изпълнението на нейните пророчества

Исая 13:19-22 – съдбата на Вавилон. Това пророчество е дадено в апогея на Вавилон.