Историята на Аман от книгата Естир е отрезвяващ урок за опасностите от гордостта. Пътят на Аман от човек с власт до човек, напълно унищожен от собственото си его – което аз наричам аманщина – служи като мощно предупреждение както за лидери, така и за отделни хора.
Падението на Аман разкрива една съществена истина: гордостта, когато не се контро-лира, затваря очите ни за реалността, като подкопава способността ни за истинска радост, удовлетворение и смирение. Макар и универсална, опитността на Аман е от особена важност за лидери, включително за пастори и църковни водачи, които често могат да се чувстват пре-товарени, недооценени и приемани за даденост.
Както е описано в книгата Естир, историята на Аман започва с издигането му в пер-сийското царство. Изглежда, че той притежава всичко – власт, богатство и положение. Но след това Библията описва всепоглъщаща гордост, която го изкарва извън контрол: „В онзи ден Аман излезе радостен и с весело сърце. Но когато Аман видя Мардохей в царската порта, че не стана и не трепна пред него, той се изпълни с гняв срещу Мардохей“(Естир 5:9).1
Силата на гордостта
Радостта на Аман е мимолетна. След като си тръгва от банкета на царица Естир, той се чувства триумфиращ. Това чувство обаче се разсейва, когато вижда Мардохей да отказва да се поклони пред него. На пръв поглед един дребен акт на непокорство разбива чувството за собствена стойност на Аман, показвайки колко крехка може да бъде гордостта.
За да дам име на това разрушително отношение и поведение, предизвикано от преко-мерна гордост, самочувствие и стремеж към външно утвърждаване за сметка на благополучи-ето на другите, въведох термина аманщина. Този термин обобщава начина на мислене на Аман: раздуто его, постоянно желание за признание и прекомерна обидчивост. Терминът може да послужи като предупредителен етикет за лидери и личности, които подобно на Аман поз-воляват на гордостта да затвори очите им за реалността, да изкриви представата им за другите и да ги поведе по пътя на горчивината, завистта и евентуалното падение.
Когато свързваме своята идентичност с признанието и възхищението на другите към самите нас, ние им даваме власт над нашите емоции. Простият отговор на Мардохей заплашва цялото съществуване на Аман, като го води към гняв, озлобление и в крайна сметка към него-вото собствено унищожение.
Преобладаване на гордостта
Аман е архетипният егоист, който се обгражда с хора, които ласкаят и утвърждават надутото му чувство за собствена значимост. Изкривеният му мироглед го кара да вярва, че всичко и всички трябва да се въртят около него. Но гордостта го прави нестабилен. Крехката му самооценка се гради върху външно утвърждаване, нещо, което лесно може да бъде разру-шено само с отказ да се прояви уважение спрямо него.
Ако разгледаме внимателно днешния свят, ще видим, че историята на Аман е твърде позната. В епохата на социалните медии самоизтъкването се е превърнало в нещо нормално. Мнозина търсят „лайкове“, последователи и повърхностно признание, за да потвърдят стой-ността си. Внезапната загуба на популярност може да доведе до емоционален смут. Аман би процъфтявал в такава среда, но трагичният му край ни напомня, че търсенето на външно пот-върждение чрез гордост е не само нездравословно, но може да доведе до самоунищожение.
Самоизмамата на гордостта
Гордостта ни убеждава, че нищо никога не е достатъчно. Без значение колко сме пос-тигнали или притежаваме, винаги има още какво да преследваме. Неспособността на Аман да оцени това, което вече има – висок пост, богатство и благосклонност – е засенчена от фикса-цията му върху това, което не получава: уважението на Мардохей.
Гордостта е измамна, защото подхранва идеята, че светът ни дължи нещо. Когато не получаваме признанието или уважението, което смятаме, че ни се полага, се появява горчи-вина. Огорчението на Аман го кара да замисли не само убийството на Мардохей, но и унищо-жаването на цяла група хора – евреите. Горчивината замъглява преценката му и в крайна сметка гордостта му надделява. Гордостта изкривява представата ни за другите и затваря очите ни за по-голямото добро. Тя ни фокусира върху обидите, независимо дали са реални, или въ-ображаеми, което води до свръхреакции и разрушително поведение.
Противоотровата срещу гордостта
Историята на Аман е в ярък контраст с живота на Исус, особено когато разглеждаме добродетелта на смирението. Докато гордостта на Аман подхранва неговото падение, смире-нието на Исус води до Неговото възвисяване. Посланието към филипяните 2:7, 8 красиво обоб-щава дълбочината на Христовото смирение: Той „изпразни Себе Си, приемайки образ на слуга,
роден в човешки образ. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си, като стана послу-шен до смърт, дори до кръстна смърт“.
Това, което прави смирението на Христос толкова забележително, е, че Той има пъл-ното право да изисква поклонение и почит. Той не е просто човек, а Божият Син, Създателят и Поддържащият вселената. Въпреки това Исус съзнателно избира да остави настрана божес-твените си привилегии, приемайки живот на служба и саможертва. Той се смирява не само като става човек, но и като служи на другите, понася отхвърляне и накрая се подлага на най-унизителната форма на смърт – разпятието.
Смирението на Исус се корени в Неговата сигурна връзка с Бога. За разлика от Аман, който търси утвърждаване чрез човешко признание, Христовата идентичност и стойност се основават на връзката Му с Отца. Ето я основата на истинското смирение: когато сме сигурни в това, което сме пред Бога, вече не търсим постоянно потвърждение или одобрение от другите.
Примерът на Христос ни показва, че смирението не означава да мислим по-малко, а да мислим по-малко за себе си. „Гордостта и себепоклонението не могат да процъфтяват в душа, която съхранява в паметта си свежи сцените от Голгота.“2 Когато съзнателно се съсредоточа-ваме върху Христовата жертва и смирение, гордостта избледнява и става незначителна.
Победата над гордостта
Историята на Аман ни предизвиква да се замислим къде се намираме. Дали сме водени от нуждата от признание като Аман, или намираме своята сигурност и идентичност в Бога, като Исус? Да сравним сърцата си с Христовото смирение означава да се изправим срещу гор-достта, която често се крие в нас под изтънчени форми. Гордостта може да се прояви в жела-нието ни да бъдем оценени, в разочарованието ни, когато усилията ни останат незабелязани, или в защитната ни реакция, когато ни критикуват. Но животът на Исус в смирение ни дава образец, който да следваме, като ни приканва да се изправим срещу гордостта си и да я заме-ним с отношение на смирено служене.
Ето пет практически стъпки за преодоляване на гордостта, които могат да ни помогнат да запомним, че можем да живеем в смирение само чрез Божията благодат:
Осъзнайте наличието на гордост. Разпознаването на гордостта е първата и най-важна стъпка в побеждаването ѝ. Както и при Аман, гордостта често се крие на незабележими места, проявявайки се като желание за признание, негодувание, поради пренебрегване, или горчивина, когато другите са похвалени. Яков 4:6 ни напомня: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ Признаването на гордостта като нездрава привързаност към себе си е началото на пътя към смирението.
Пренасочете се към служене на другите. Както вече отбелязахме, истинското сми-рение не означава да мислим по-малко, а по-скоро да мислим по-малко за себе си. Исус демон-стрира това, когато измива краката на учениците Си, показвайки, че величието идва от служе-нето на другите. Практически начин да се борим с гордостта е като служим на другите, особено когато никой не ни гледа. Като изместваме фокуса от себе си към другите, ние създаваме прос-транство за израстване на смирението.
Възприемете отношение на благодарност. Гордостта насочва погледа към това, ко-ето нямаме, докато благодарността насочва вниманието ни към благословенията, които вече притежаваме. Аман би могъл да избегне падението си, ако е бил доволен от положението си, вместо да се фиксира върху предполагаемото неуважение на Мардохей. Ежедневното пребро-яване на получените благословения отслабва хватката на гордостта и насърчава удовлетворението в сърцата ни.
Възпитавайте сигурна идентичност в Христос. Голяма част от гордостта се дължи на несигурност и нужда от външно утвърждаване. Исус, чиято идентичност е здраво вкоренена във взаимоотношенията Му с Бога, не търси човешко одобрение, за да се чувства сигурен. Когато самооценката ни е закотвена в Христос, ние се освобождаваме от постоянното желание да получаваме потвърждение от другите. Ставаме по-сигурни, знаейки, че Бог ни цени неза-висимо от мнението на другите.
Приемете Божията благодат. Ходенето в смирение не е нещо, което можем да нап-равим сами; то изисква Божията благодат. Когато търсим Неговата помощ, Той може да пре-образи сърцата ни. Бог се противопоставя на горделивите, но излива Своята благодат върху смирените (вж. Яков 4:6). Когато уповаваме на Него, Той ни дава силата да живеем смирено.
Призив
Битката с гордостта не се печели за един ден. Нито пък Христовото смирение е нещо, което постигаме, като просто го желаем. Това е пътуване през целия живот, което изисква целенасочени усилия, постоянно посвещение, постоянно размишление и непрестанна мо-литва. Като противопоставяме гордостта на Аман на смирението на Исус, това се превръща в призив ежедневно да избираме да следваме стъпките на нашия Спасител, който не иска да Му служат, а да служи (Марк 10:45).
Със сигурност призивът към смирение е предизвикателство за ценностите на нашия свят, който насърчава самоизтъкването. Но в Божието царство пътят нагоре е всъщност път надолу. Както и Исус ни наставлява: „Който възвишава себе си, ще се смири, а който се сми-рява, ще бъде въздигнат“ (Матей 23:12). Нека се стремим да култивираме смиреното сърце на Христос, като служим на другите, разчитаме на Бога и ежедневно размишляваме върху жерт-вата на Исус. Правейки това можем да преодолеем гордостта и да прегърнем свободата и ра-достта, които се намират в смиреното ходене с нашия Бог.
Автор: Delbert W. Baker, Phd
Делбърт У. Бейкър e доктор по философия, пастор, преподавател и администратор.
Той е директор на отдел „Изследвания и развитие“
на пенсионния план към регионалната конференция
в Хънтсвил, Алабама, САЩ.
No responses yet