Чувствате ли се понякога така, сякаш живеете в суха духовна пустиня, и се чудите защо Бог сякаш не отговаря на молитвите ви? Смятате ли, че понякога сте претоварени от отговор-ностите и предизвикателствата на служенето? Може би се чувствате така, сякаш горивото ви свършва и трябва да се отправите към най-близката бензиностанция.
Преди години се оказах в сух, пустинен период. Бях заета като ръководител на служе-ние, но обзета от умора и на ръба на прегарянето. Най-лошото от всичко беше, че се чувствах изоставена от Бога. Тъй като много хора гледаха с очакване към мен, не знаех към кого да се обърна. Затова си сложих маска, за да скрия болката си, докато дълбоко в себе си умирах.
Колкото повече време минаваше, толкова по-далеч и откъсната от Бога се чувствах. Не изглеждаше така, сякаш Той се интересува или обръща внимание на молитвите ми, така че с течение на времето се молех все по-малко и по-малко. „Какъв е смисълът да се моля, ако Той така или иначе ще направи всичко, което има намерение да направи?“ Чудех се.
Когато дълбоката депресия ме завладя, се борех да запазя вярата си. Бях уморена и обезкуражена, а радостта ми от служенето беше изчезнала. Но Бог не се отказа от мен през тези мрачни месеци, въпреки че аз временно се отказах от Него.
Прочетете цялата стария ТУК
автор: Melody Mason
No responses yet