Един млад левит, който поради семейното си родословие е Божий служител, си взема наложница – нещо като второстепенна жена. Това е правно положение, при което втората съп-руга няма всички привилегии на основната съпруга, но въпреки това е законна съпруга, което обикновено означава, че има задължения към съпруга си и съпругът към нея.
Левитът завежда новата си съпруга в жилището си в Ефрем, но тя му изневерява и се завръща в дома си във Витлеем. Левитът трябва да е имал някакво благоприличие. В Съдии 19:3 се казва, че той тръгва след нея и ѝ говори нежно, за да я върне обратно.
До този момент историята е приемлива (доколкото наложничеството може да бъде при-емливо за нас). Въпреки нейната изневяра, той е любезен и иска да я върне, като си причинява неудобства, което със сигурност не е трябвало да го прави. Левитът лесно би се развел с на-ложницата си, но той решава да не го прави. Баща ѝ очевидно харесва зет си и го убеждава да остане още няколко дни. Накрая левитът решава, че трябва да си тръгне, въпреки че вече е станало късно.
Тримата – левитът, съпругата му и един слуга – пътуват, докато достигат до Йерусалим (по онова време „Евус“). Слугата на левита се опитва да убеди господаря си да спре там за през нощта, но левитът иска да избегне престоя в града, който не принадлежи на Израил. Вместо това той предпочита да пътува до град Гавая, намиращ се на територията на племето Вениамин. Мнението на левита надделява над молбата на слугата и те пристигат в Гавая късно през деня.
Тъй като гостилниците са рядкост, стандартната практика е пътниците да чакат на град-ския площад. Културните обичаи за гостоприемство са такива, че жителите на града канят пъ-туващите да пренощуват у тях. За съжаление, никой не предлага на пътниците място, което е показателно за това колко необичайно са деградирали жителите на Гавая. За тримата пътуващи часът е толкова късен, че те почти се примиряват с това да преспят на градския площад.
Накрая обаче един старец, завърнал се от полето, вижда пътниците и ги кани в дома си, като настоява, че не трябва да се осмеляват да спят на площада по причини, които скоро стават разбираеми. Левитът, наложницата му и слугата заедно влизат в къщата на домакина. Но тогава някои гавайци обграждат къщата, блъскат по вратата и изискват левитът да бъде изведен при тях, за да „го познаят“ (Съдии 19:22, ESV).
Каквито и положителни представи да са имали читателите за левита и гостоприемния старец, те изчезват в този момент. Старецът излиза навън и моли тълпата да не прави това злодеяние на левита, който е негов гост. Вместо това той им предлага своята девствена дъщеря и наложницата на левита. Но мъжете отказват, настоявайки, че искат самия левит. В отговор на това левитът им пробутва наложницата си и тълпата я приема. Тогава съпругът ѝ, слугата и старецът отиват да спят, докато наложницата на левита е изнасилвана цяла нощ. На следващата сутрин, когато левитът си тръгва, намира наложницата си мъртва на прага на къщата.
И ако всичко това не е достатъчно лошо, левитът разрязва тялото на наложницата си и го изпраща като ужасно послание в целия Израел. Възмутените мъже на Израел се събират в справедливо негодувание, за да накажат Вениаминовото племе, което защитава извратените си мъже.
И така, отново се повдига въпросът: защо тази ужасяваща и отвратителна история е запазена в Божието слово?
Автор:
Джеф Скогинс – президент на конференцията
на Адвентистите от седмия ден в Минесота, САЩ
цялата статия може да прочетете тук.
No responses yet