На какво основание БОГ ме обявява за праведен?

Преди началото на една от проповедите ми събранието получи брошура с няколко богословски предложения, подредени в две колони. Без да знаят произхода на твърденията, те
трябваше да посочат с кои от тях са съгласни. В лявата част бяха петте стълба на протестантската Реформация1
, докато дясната колона съдържаше богословски позиции, изложени по образец на католическата доктрина, формулирана на Тридентския събор. Оказа се, че мнозинството е на страната на католическия начин на мислене. Помислих си: В някакъв момент от нашето доктринално пътешествие ще трябва да вземем решение дали сме протестанти адвентисти или католически адвентисти. Дали съм обявен за праведен само по благодат или по благодат плюс някакво ниво на морално усъвършенстване? Само чрез вяра ли съм спасен или чрез
вяра плюс дела на вярата? Дали съм обявен за праведен пред Бога поради праведност извън
мен или чрез Христовата праведност действаща в мен?
За съжаление много църковни членове са раздвоени или дори са объркани от подобни
въпроси. Човешката природа желае поне някаква заслуга, нещо, което добавяме или правим,
особено, за да бъдем обявени за праведници. В тази област понякога ставаме доста креативни.
В нашето съзнание дори вярата ни може погрешно да се превърне в заслуга.

РЕФОРМАЦИЯТА

По време на Реформацията доктриналната разделителна линия между протестантските
и католическите позиции по отношение на обявяването на човека за „прав пред Бога“, т.е. „в
правилни отношения с Бога“ (б.пр.) е много ясна: протестантите твърдят, че това се случва
само чрез Христос, само чрез благодат и само чрез вяра, докато католиците смятат, че моралното обновление и преобразяване също играят заслужена роля за спасението.
Доктрината за праведността чрез вяра, която по-точно можем да опишем като доктрина
за „праведност по благодат чрез вяра“ (вж. Еф. 2:8, 9), се занимава с основния въпрос: На какво
основание Бог ме обявява за праведен пред Него, при положение че имам грешна природа?
Ние сме били спасени и продължаваме да сме спасени чрез Неговата благодат и възприемаме
тази благодат чрез вяра. И дори вярата, която ни позволява да разберем и приемем Неговата
благодат, е дар от Бога.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

След като изучавах тази тема в продължение на много години, бих искала да предложа
определение на „праведност по благодат чрез вяра“: да бъдем обявени за „праведни пред Бога“
не чрез нашите дела, а по благодат чрез вяра в Този, Който е извършил цялото изкупително
дело. Ние не сме обявени за праведни заради добрите дела, които вършим, или заради тези,
които Светият Дух извършва във и чрез нас. Колкото и важна да е преобразяващата дейност на
Светия Дух в нас (за напредъка на Божието царство и за да разкрие чрез нас Своята любов на
света), тя все пак не дава ни най-малко заслуга за нашето спасение, нито пък сме обявени за
праведни заради нея. Основната роля на Светия Дух е да ни разкрие кой е Христос, какво е
направил за нас и как, вярвайки в Неговите благодатни постижения в наша полза, ние сме
обявени за праведни пред Бога. Добрите дела, които Духът създава в нас и чрез нас, имат небесна цел, но тази цел не е да спечелим или да заслужим спасението.
Мнозина твърдят, че вярват в Христовата праведност, но след това добавят изявления
като: „Не се виждам много праведен, затова не съм сигурен, че съм достатъчно добър, за да
бъда спасен“. Но никой от нас не е достатъчно добър, за да бъде спасен. Изявлението „прав
пред Бога“ няма нищо общо с моята „доброта“. Тази доброта е това, което реформаторите наричат чужда праведност – праведността на Христос (Неговият съвършен живот на послушание
в моя полза, Неговото съвършено полагане на живота Си за моите грехове и Неговото съвършено възкресение като потвърждение, че жертвата Му в мое име е приета и победата над
смъртта е осъществена).

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Автор: Елизабет Виера Талбот е доктор по философия,
лектор и директор на Библейския институт „Исус 101“,
Ривърсайд, Калифорния, САЩ

Прочетете цялата статия тук