една проповед от п-р Сергей Генов
Ето кратък откъс:
(Марк 4:36,37)… Да си представим картината: изтощен от умора и глад, Исус заспива на кърмата на лодката. Вечерния здрач е тих и приятен. Над водите цари тишина. Изведнъж върху Галилейското езеро се спуска силен вятър, който кара вълните да побеснеят. Небето потъмнява, проблясват светкавици, трещят гръмотевици. Лодката се клати силно и подскача по вълните като коркова тапа. Започва да се пълни с вода. Силните ученици на Исус от Галилея – моряци, които често са управлявали своите лодки в бурята, никога не са виждали подобна стихия! Макар и опитни, те се чувстват безпомощни: „Няма как да минем през това! Няма да оцелеем!“
Треперещи в студа, с напрегнати мускули, те се опитват да гребат срещу бурята, но са отнасяни все по-навътре и по-навътре в морето. Вече са сигурни че ще загинат… И тогава си спомнят за Него. В Животът на Исус, с.181, четем: „Внезапно светкавица пронизва тъмнината и те виждат Исус заспал, необезпокояван от грохота.“ (Марк 4:38) Как е възможно Исус да почива така спокойно, докато са в опасност и се борят със смъртта?
Понякога и ние се чувстваме по същия начин – сякаш Господ ни е изоставил сами в житейската «буря». Нямаме мир и спокойствие, а душите ни крищят: „Господи, всичките ни способности и цялата ни човешка сила не помагат! Не Те ли е грижа? Спаси ни, Господи Исусе, загиваме!”
цялата проповед може да свалите от тук.
No responses yet