В една тъмна, влажна, плесенясала килия на затвора към царският дворец във Вавилон, лежи затворник. Той прилича по-скоро на вързоп дрехи отколкото на човек. Слаб до неузнаваемост, брадата стигнала до пояса, косите дълги и разрошени, говорят мълчаливо за безкрайно дългия период от време прекарано тук в килията. Някога много, много отдавна той е носил бели дрехи, бил е млад, строен, хубав. Но всичко това сега е само един много далечен, избледнял спомен.
Един ден, внезапно тишината се нарушава от стъпките на тъмничаря. Този звук кара човека в килията да трепне и заслуша. Дали ще отмине? Къде ли ще спре?
Стъпките наистина спират и то пред неговата килия. В ключалката и поставен ключ, който не иска да се превърти. Ръждясалата брава трудно разрешава на ключа да се завърти. Малко след това силен удар с крак отваря отдавна неотваряната врата. Затворникът бавно се изправя. До ушите му достигат странни думи;
– Стани! Имаме нов цар и той иска да те види!
Затворникът е прекарал в мрака на килията си тридесет и осем безкрайно дълги и мъчителни години. В главата му се завъртат рояк мисли. Времето на живота му е изтекло. Дошло е времето на екзекуцията. Бавно се изправя и клатушкайки се, се отправя навън, където е светлината. Очите бързо се затварят и ръцете се вдигат за да ги предпазят от ярките лъчи на Слънцето. Дълго време човекът на може да се съвземе от чистият въздух нахлул мощно в дробовете му. След това с наведена глава тръгва след стражата към тронната зала.
Заобиколено т великолепие и разкош, затворникът отново се пренася далеч във времето. Завладява го тъга. Било е време, когато в продължение на шест седмици е носил бели, царски дрехи. Хората около него са стояли със страхопочитание. А сега? Сега е унижен, съкрушен, доведен почти до смърт.
Осъденият застава в присъствието на човека, който трябва да издаде смъртната присъда. Гледа мрачно в земята. Не очаква нищо добро.
За негово изумление, царят започва да говори внимателно, дори мило;
– Приятелю, времето на твоето затворничество приключи. Ти си свободен!
Затворникът мисли, че сънува. Слугите почти на ръце го отвеждат от царското присъствие. Измит, сресан, облечен в чисти дрехи, затворникът е отведен в царските покои и настанен в царско легло. Упоен от многото преживявания на деня, човекът застива непробудно.
Сутринта песента на птиците събужда още не можещия да дойде на себе си човек. Той става, облича се и излиза в градината за да се порадва на новия живот. Тук го намерят слугите за да го поканят на закуска на царската трапеза.
Историята, която току що е прочетена е записана в Библията; 4 Царе 25:27-30 – „А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота. А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.”
Това е една изключителна история. Това се разбира от факта, че тя е повторена почти дословно и на още едно място в Библията – Еремия 52:31-34 – историята на един цар, който се е разбунтувал,. В резултат на бунта е взет в плен и след това хвърлен в затвор, където прекарва тридесет и осем мъчителни години.
Историята е особена още и защото косвено разкрива историята на Божия спасителен план!
Божият спасителен план
Някога, далеч във времето, човечеството се разбунтува срещу Твореца на Всемира. Адам и Ева, а по-късно техния първороден син Каин се опълчиха срещу ясните Божии наредби. Това всъщност бе явна проява на бунт срещу Бога и доведе до превръщането на планетата Земя в своеобразен затвор.
Вече хиляди години страдаме под игото на греха. Съдържанието на въглероден окис, серен двуокис, оловни аерозоли, азотни окиси, феноли, сероводород и на прах с в главозамайващи количества. На дъната на моретата и океаните има огромни количества радиоактивни отпадъци. Почвата ерозира и плодоносните пластове се намират на дълбочина, която не може да се обработва.
Човекът изгубва все повече своето достойнство, под бурното влияние на ширещото се зло. Обаче, най-неприятното е, че не можем да влезем във връзка с нашите братя по разум. Не можем да отидем при тях, а и не можем да ги посрещаме, а е било време, когато са идвали на гости;” Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?” Йов 38:4,7
Било е време, когато човеците са носили дреха от светлина, когато са били господари на природата, на растителния и животинския свят! А сега грехът ни е превърнал в слаби и безпомощни човешки същества.
Свещеното писание бавно и величествено отваря страниците си за да ни съобщи една необикновено красива вест; „Свърши се!” Тези паметни думи бяха изговорени от Твореца на Всемира сега въплътил се като човек и умиращ на дървения кръст извън Ерусалим. „Свърши се”! Това е новината, която трябва да чуем ти и аз. Имаме нов цар! Той се въплъти като човешко същество за да може чрез смъртта и възкресението Си да детронира самопровъзгласилия се господар на планетата.
Той бе дошъл да освободи затворниците; „Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните.” Исая 61:1
Ако новият цар не беше се възкачил на трона, Йоахин щеше да прекара нещастния си живот в мрачната и безнадеждна килия. Завинаги забравен от хората.
Ако Исус Христос не беше се въплътил, не беше умрял и възкръснал, ако не беше седнал „отдясно на Отца, човечеството щеше завинаги да остане осъдено на страдания и смърт.
Исусовата смърт беше едно ужасно напомняне на онова, което щеше да бъде нашата вечна участ.
Там на кръста имаше две разбити сърца;
- Сърцето на Исус – в агонията си Той извика; „Отче мой, Отче мой, защо Си Ме забравил?”
- Сърцето на Бог Отец – не можеше да помогне с нищо на умиращия в този тежък момент. Тъмнината обвила кръста, разкри тази страшна истина.
Какъв Бог! Каква благодат!
Божието отношение към човечеството
„…Евил-Меродах в годината на възцаряването си, възвиси от тъмница Юдовия цар Йоахин”…4 Царе 25:27б
Вместо присъда, каквато заслужаваше като бунтовник – помилване.
Новият цар се обръща към бившия затворник по особен начин;…”говори му любезно!” – ст. 28а
Евил-Меродах представя нашия любезен Небесен Баща. Библията ни казва, че Бог говори на децата Си любезно!
За да представи тази прекрасна истина, Исус Христос разказа притчата за блудния син. Този млад човек пожела да се отдели от дома си и да живее самостоятелно. Желанието му да притежава дял от имота на баща си преди неговата смърт бе тежка рана за бащиното сърце. За голямо съжаление той скоро разпиля имуществото си и трябваше от господарски син да се превърне в наемен работник на когото не дават дори да се нахрани добре. В един момент на духовно просветление, синът решава да се върне в бащиния дом.
Върви младият човек, дрипав, мръсен, вонящ към дома, а сърцето му се свива от страх пред срещата с бащата.
Дойде времето на срещата. Краката като че ли не могат да се отлепят от земята и да пристъпят към очакващия баща. Устните едва се отварят за да произнесат; „Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.” Лука 15:21
Изненадата е пълна когато до ушите му достигат любезните думи; „Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв и оживя; изгубен бе и се намери. И почнаха да се веселят.” Ст. 22-24
Такъв е Богът в Когото вярваме! Когато се върнем при Него дълбоко разкаяни, с искрено желание да бъдем възстановени в предишното положение на синове и дъщери, Той ни заговаря любезно;” Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Матей 11:28,29
Как копнее днес човекът да чуе тези думи! Колко много са нашите страхове. Страхуваме се за живота си. Страхуваме се за бъдещето си. Страхуваме се заради греховете си. Страхуваме се от Сатана.
В живота ни има толкова много проблеми за разрешаване; болести, трудности, финансови затруднения и пр. Имаме притеснения за бъдещето на децата. Така ние стоим със свито сърце, очаквайки неизвестното бъдеще. В такъв момент до нас достигат думите на Бога говорещ ни любезно; „Не бой се мало стадо, удоволствие е за Отца да ви даде царството!”
Какво щастие е да чуеш в живота си любезния глас на милия Бог, Който копнее да ни прегърне и приласкае. Да ни съобщи радостната вест, че;
Бог променя статута на положението ни!
Йоахин застава пред новия цар в дрипите си, едва крепящи се на тялото му. Повече от тридесет години не е сменял дрехите си.
Царят му заговаря любезно и в същото време издава заповед на слугите да облекат човека в нови, подобаващи на сана му дрехи.
Когато създаде Адам и Ева, Бог им подари чудна дреха; „Човекът излезе от ръката на Създателя с висок ръст и съвършено симетричен. Лицето му имаше розовия цвят на здравето и блестеше със светлината на живота и радостта. Ръстът му беше много по-висок от този на хората, които сега обитават земята. Ева беше малко по-ниска, но фигурата й беше благородна, пълна с красота. Безгрешната двойка не носеше изкуствено облекло. И двамата бяха облечени с покривало от светлина и слава, каквото носят ангелите. Докато живееха в послушание към Бога, тази одежда от светлина продължаваше да ги обкръжава.”
Нещастието обаче, ги сполетя. Послушаха измамния глас на Сатана и нарушиха ясната Божия заповед. Изведнъж осъзнаха, че са напълно голи. Срамът ги доведе до една смокиня от чиито листа се опитаха да си направят дрехи. Когато Бог застана пред тях, не смееха да повдигнат очите си към Него. До ушите им достигна Неговият любезен Бащин глас съобщаващ им за трудностите на бъдещият живот както и за успешния завършек на борбата със злото. След това ги облече в нова дреха за да заемат подобаващото им място.
Когато днес заставаме пред Бога със опетнения си от греха характер, Бог позволява на Исус Христос да ни облече в бялата дреха на Своя собствен характер и по този начин възстановява статута ни на Божии синове и дъщери; ” …ангелът проговаряйки рече на стоящите пред него като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще те облека в богати одежди.
Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му, и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо,” Захария 3:4,5
Когато получим прощение на греховете си и облечем дрехата на Христовия характер, получаваме власт над греха! Това означава, че имаме възможност да контролираме поведението си. Това ни помага да не грешим съзнателно. Получаваме сила да се противопоставяме съзнателно на злото и да действаме като истински човеци! Сатана няма да се предаде, ще продължава да изкушава, обаче облечения в Христовия характер син или дъщеря на Бога има сили да избира дали да се подаде на изкушението или да го преодолее вървейки напред в живота като подобен на Бога!
В живота на измъчения Йоахин настъпи важна промяна; „И Йоахин се хранеше всякога пред Него, през всичките дни на живота си!”… – 4 Царе 25:29
Отвратителната затворническа храна трябваше да бъде забравена и на нейно място дойде питателната храна от царската трапеза.
След като възстанови нашия статут на Божии синове и дъщери, любезния Бог разрешава да се храним на царската трапеза. Това означава, че можем да се храним на царската трапеза. Това означава, че можем да се храним от Неговото благодатно и питателно Слово, което ще развива духовния ни ръст и ще възстанови духовното ни здраве; „Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.” Псалом 119:103
В разговора Си със Сатана в пустинята, Исус казва; „А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” Матей 4:4
Разрешавайки ни да се храним на Неговата трапеза, Исус всъщност ни казва, че желае да общува с нас; „Ще вляза и ще вечерям с него и той с Мен!” Откровение 3:20
От времето на Адамовото отделяне, Бог търси начин да общува с човека, да провежда градивен диалог. Такова общуване има за резултат праведност. Някой е казал; „Съединение чрез общение води до праведност!”
Каква привилегия е за нас да общуваме с Бога като деца с Баща. Колко много неща има да ни каже! Да обогати духовната ни опитност. А и ние имаме да Му разказваме толкова много неща!
Един безкрайно милостив и любезен Баща желае да възстанови статута на положението ни. Той не желае децата му да живеят с мисълта, че са пленници на Сатана, затворени от обстоятелствата в пределите на своята малка планета. Облечени в святия Му характер трябва да имаме чувството, че сме Негови синове и дъщери, наследници на царството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Когато приемем Исус Христос в сърцето си като личен Спасител, ще бъдем доведени до промяна, наречена святост.
Тази постановка в живота ще доведе до решение да позволим на Исус да остане завинаги в живота ни. Това се нарича пребъдване в Христа. Когато това стане святостта ще започне да расте.
Когато се стигне до положение, Исус никога да не отсъства от живота ни, тогава святостта ще бъде пълна.
Бог все още говори любезно; „Дойдете при мене вие отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя…”
проповед от п-р Павел Кънев
No responses yet