Представяме на вашето внимание една статия на Richard M. Davidson и Randall W. Younker от списание Министри
Всеки, който желае да изучава древноеврейската космология, бързо ще открие, че об-щото разбиране сред повечето съвременни библейски учени е, че евреите са имали преднау-чен, дори наивен възглед за Вселената. Това разбиране е изградено около идеята, че еврейс-ката дума rāqîaʿ, която се появява в първата глава на книгата Битие и обикновено се превежда като „небесен свод“, „небесна твърд“ в английските Библии, всъщност е разбирана от древните евреи като солиден, полусферичен купол или свод, който е положен върху планини или стълбове, които стоят по най-външния периметър на кръгъл, плосък диск – земята. Над този твърд купол има небесен океан („води над небесния свод“). Прикрепени към купола и видими за наблюдателите от-долу са звездите, слънцето и луната. Купо-лът също така притежава прозорци или порти, през които небесните води („водите над небесния свод“) понякога могат да пре-минават. На повърхността на плоската земя има земни океани („води под небесния свод“) и суша; под земята има подземни води („извори на бездната“) и подземен свят на мъртвите шеол (šĕʾôl). Това разбиране на еврейската космология е толкова често срещано, че нейни изображения често се срещат в библейските речници и коментари.
Цялата статия може да прочетете тук:
No responses yet