“Духът на Господа Иова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките. Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените. Да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните. Да проглася годината на благоволението Господно, и дена на въздаянието от нашия Бог. Да утеша всичките наскърбени; Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух. За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той!” Исая 61:1-3
“Всичко, което Бог направи, беше съвършенство и изглеждаше да не липсва нищо, което би послужило за щастието на святата двойка…”
“За напред расата щеше да страда от изкушенията на Сатана. Вместо щастливата работа, която до тогава бе определена, сега техния дял щеше да бъде скръб, и труд. Те щяха да преживяват страх и скръб, мъка и най-сетне смърт!”
Нещастието на човека бе пълно. Страшни бяха последиците от греха на Адам и Ева. Смъртта стана постоянен спътник на човека. Милостивият Бог обаче, нямаше намерение да изостави творението Си! Той имаше предварително приготвен план:
“Никой друг освен Христос, не можеше да изкупи падналия човек от проклятието на закона и да го доведе пак в хармония с небето. Христос ще вземе върху Себе Си вината и позора на греха… Христос ще се сниши до дълбочините на мизерията за да избави падналата раса!”
Историята на древния Израел изобилва от примери показващи онова, което Христос щеше да направи за падналото в грях човечество. Пример за това е и самия цар на Израел Давид!
Един народ под атаките на Сатана
По Божие разпореждане, Мойсей поведе народа си към обещаната земя – Ханаан. Сатана обаче не беше съгласен с този план и започна да подбужда племената живеещи по техния път да се съпротивляват. Много трудности и проблеми бяха създадени пред пътуващите.
Въпреки съпротивата, Израел влезе и завладя земята, но сатана не се отказа от намерението си да го унищожи. Войни и военни нападения бележеха годините.
На трона на Израел седна Давид. Беше необходимо да се погрижи за спокойствието и сигурността на народа си – нещо, което цар Саул не успя да постигне. Всъщност мечтата на Давид беше да се отдаде на мирно строителство и особено да построи Дом за Господа; “Царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.” 2 Царе 7:2
Бог обаче, ме беше определил друга задача – да освободи народа си, да разшири границите на държавата, да получи признание и уважение за народа си. Да издигне на подобаваща висота богослужението.
Един загрижен за народа си цар
Давид направи всичко, което зависеше от него и успя. Враговете са победени. Божият народ получи своето признание. Дойде време Давид да се погрижи всеки да получи своята награда. Освен това той бе обещал на приятеля си Йонатан да се погрижи за дома му. За съжаление последвалите събития след смъртта на Йонатан попречиха на царя да изпълни обещанието си. Сега вече беше време да пристъпи към изпълнението;
“След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана.” 2 Царе 9:1
Оказа се, че Йонатан има син за когото трябва да се погрижи. Казваше се МЕМФИВОСТЕЙ.
Мерив – Ваал Востей – срам
При смъртта на баща си, детето бе на пет годинки. При бягството след разгрома на израилевата войска, дойката изпусна детето и то счупи крачетата си. Зараснали накриво, краката му останаха сакати за цял живот. Сега Мемфивостей живееше в малкото провинциално селище Ло давар 2 Царе 9:3,4
Синът на престолонаследника и внук на цар, живее в провинцията, под наем и зависим напълно от слугата си Сива. Захвърлен в малкото прашно селище, той изживявал дните си без никаква надежда.
Един ден пред дома му спира царска колесница и след време застава в присъствието на царя. Развоя на събитията наистина е поразителен; “Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.
И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.
И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза!” 2 Царе 9:5-7
От този момент живота на Мемфивостей и на домашните му е уреден. Оказана му е царска милост според сана и заслугите на него самия и баща му Йонатан.
Исус Христос воюва с причинителя на злото;
Във Всемира се появи зло; “Въпреки, че всичката му слава бе от бога, този могъщ ангел започна да я счита като принадлежаща нему. Недоволен от своето положение, макар че бе почитан от небесното войнство, той дръзна да пожелае честта, която принадлежи само на Създателя!”
Сатана трябваше да бъде победен и беше победен. Небето наистина бе очистено; “Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете на тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” Откровение 12:12
Борбата обаче продължава. Сатана успял да се закрепи на нашата планета и да спечели управлението й.
Михаил трябваше да се погрижи за творението Си. За синовете и дъщерите Си! Да им осигури добро настояще и прекрасно бъдеще. За да осъществи тази цел Той слезе на Земята като човек, премина последователно през витлеемските ясли, Назарет, Ерусалим и Голгота. Неговата смърт и възкресение Му дава право да се застъпва за нас и да ни предложи истински подслон и храна на Своята трапеза.
Обръщайки се към всеки един Той казва; “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен в сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко!” Матея 11:28-30
Исус – Спасителят на света;
Като такъв, Той ни предлага:
Вода на живот – Йоан 4:14
Хляба на живота – Йоан 6:35
Подслон – Йоан 14:1-4
Една обновена земя – Откр. 22:1
Ние всички сме като Мемфивостей, ограбени, потиснати, измамени от сатана. Хроми, болни, отрудени и обременени. Спасението ни е в ръцете на любящия Бог.
“Ето, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение. “ Исая 12:2
Това спасение е предложена на всеки. Когато чуем гласа на Пастира нека да се отзовем на поканата и ще намерим подслон в Неговата кошара.
Тогава ония, които са пазили Божиите заповеди, ще дишат безсмъртен живот под дървото на живота и през безкрайните векове жителите на безгрешни светове ще виждат в онази градина на възхищение, един образец на съвършеното дело на Божието творение, недокоснато от „проклятието на греха.”
“Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг. “ Исая 45:22
Пастор Павел Кънев
No responses yet